• С подкрепата на

  • Как да разбираме и помагаме на децата с Аутизъм и със Синдром на Аспергер?

    Детето с аутистично развитие Тези от нас, които живеят и/или работят с деца или възрастни с аутистични проблеми, трябва да се опитат да разберат техния свят, след като те не могат да намерят път към нашия.“
    Лорна Уинг,1996


    Ето какво често хората отстрани могат да виждат за детето с аутизъм:
    - Демонстрира безразличие и незаинтересованост от случващото се. Сякаш не забелязва никого и нищо;
    - Използва другия като инструмент за собствените нужди – напр. взима неговата ръка, за да посочи какво желае или взима ръката на другия, за да отвори с нея шише...;
    - Присъединява се само, ако възрастния настоява и има нужния подход;
    - Повтаря думите или цели фрази, които чува непосредствено или отложено във времето;
    - Не гледа в очи;
    - Ходи на пръсти;
    - Смее се без повод и не на място;
    - Не проявява интерес към другите деца и не може да играе взаимно;
    - Не влиза в роля;
    - Буквално е - не разбира шеги, закачки, метафори, сарказъм, двусмислие, ирония;
    - Предпочита познатото. Държи на неизменното;
    - Няма пълноценно взаимодействие – не отчита, какво иска другия, не води диалог;
    - Има трудности да му се „моделира“ поведението. Изглежда като „разглезено дете“. Не отлага желанията и намеренията си във времето. Не търпи уговорки и увещания;
    - Ако има добре развита реч може да говори по една и съща тема непрестанно без оглед на околния интерес и контекстта;
    - Държи се странно – може да издава звуци, повтаря движения...;
    - Непрестанно да пипа, върти, подрежда, реди в определени негови си последователности предмети;
    - Има трудности да спазва правила и социален ред, както и да притежава имплицитно разбиране за тях;
    ! Въпреки изброеното някои аутисти вършат определени неща добре, ако задачата не изисква социално взаимодействие.
    ! Децата с аутизъм, както всяко друго дете проявяват своята индивидуалност в болестта и не бихме видели две деца с аутистично разстройство, които да си приличат съвсем.
    ! Наличието на всички от тези особености у едно дете е практически невъзможно, а проявата на няколко от тях не означава, че детето е с диагноза, а е с повишен риск.
    Децата без аутизъм се учат на социална проницателност и разбиране чрез играта. Социалното взаимодействие, комуникацията и въображението са основните елементи в игровите дейности. В такъв случай не е изненадващо, че децата с аутизъм се ангажират в играта по необичаен начин.
    По какъв начин нарущенията при аутистичното развитие повлияват играта?

    Социално взаимодействие:
    Още от раждането бебето предпочита изображения на живи същества пред неживи обекти. Също така то комуникира активно като използва телесни движения и лицеви изражения. Напр. надвесвайки се над леглото на будното 4-5 месечно бебе то се оживява, започвайки да маха с ръчички и крачета.
    В днешно време се счита, че детското разбиране е свързано едновременно с интелекта и емоциите. Социалното взаимодействие, емоциите, ранните преживявания и възприятието са част от детската преработка и интеграция на опита.
    Бебето придобива знание за себе си, както и за своето обкръжение чрез многообразно, но систематично изучаване. Когато мислим за ранната игра, ние мислим за изследователското “тракане, ритане, дърпане, смучене” на света, където всичко има причина и резултат. Има и друг свят – комуникирането със света. Свят, който се състои от Мама, Татко, братята, сестрите и т.н. Този свят е по-привлекателен за детето и бива изследван с ентусиазъм. “Социалният” свят също има свои правила.
    » Необходимо е да се уточни, че за децата с аутизъм този свят често остава недостъпен за разбиране и правилна интерпретация: Дали детегледачката плаче, защото някой крещи? Или пък някой крещи, защото детегледачката плаче? За децата с аутизъм, подобни неясноти могат да доведат до безпричинно за околните нарастване на безпокойството и несъответни поведения.
    Социалното взаимодействие не се ръководи от причинност, а от намеренията на хората. Децата много рано започват да разбират намеренията на другите. Опитайте се да измъкнете биберона от устата на шест месечно бебе и вижте какво ще се случи.
    Когато срещнем човек, на когото липсват тези умения, става ясно колко сложно и важно е да сме способни да четем и разбираме намерения.
    » Млад мъж с аутизъм казва: “Знам, че хората общуват по между си чрез очите, но аз не мога да разбирам какво казват те.” В сравнение с този младеж ние живеем луксозен живот. Ние разбираме езика на тялото и лицевата експресия веднага и получаваме свободно информация просто като погледнем към другите хора. Аутистичният човек трябва да запаметява и разбира всяка нова социална ситуация стъпка по стъпка.
    Опитът за света на неаутистичното дете интегрира информация от типа причина-резултат също както намеренията. За деца с аутизъм обстоятелствата изглежда са различни.
    Деца с аутизъм често се опитват да схващат социалния свят чрез прилагането на причинно-следствена логика. Това е задача, изискваща много енергия и нерядко овенчана от неуспех. Това много често обърква децата и възрастните с аутизъм, би могло да доведе до страх, безпокойство или несъответни поведения.

    Комуникация и диалог:
    До навършването на девет месечна възраст се случват серия от качествени промени във възприятието на бебето за неговото обкръжение. На тази възраст детето обикновено знае, че обектите продължават да съществуват, дори и да изчезват от полезрението за известен период от време/перманентност на обектите/. Развива се способността на бебето да споделя своя опит за света с възрастните. Бебето започва да сочи и да привлича вниманието към неща, които открива, че съществуват. То също се научава да прави връзка с възрастния в прости обмени (споделено внимание).
    Дете на девет месеца при поява на непознат: 1.Поглежда към Мама и чрез езика на тялото и лицевата експресия дава ясни знаци за своето собствено преживяване на ситуацията. (например: Уплашен съм от този непознат човек.) 2.Възприема изражението на майката като указание за ситуацията (Не бъди неспокоен – приятно е да имаш компания.) 3.Нагажда своето собствено емоционално преживяване към това на майката. 4.Реагира според новата информация (детето приема непознатия).

    » Доста от децата с аутизъм не развиват активен говорим език. Това може да е причинено от липсата на разбиране на възможностите, които дава комуникацията. Би могло да се дължи също и на тяхното по-ниско ниво на развитие или на специфични проблеми от типа на дисфазията.

    Мислено представяне и въображение:
    По време на ранното развитие нещата се възприемат от детето, такива каквито изглеждат, а не такива каквито са. Детето вижда, помирисва, чувства, вкусва и чува света – свят, който съдържа повече от това, което възприемаме чрез сетивата.
    Детето преживява света чрез всичките си сетива, но все пак му липсва осъзнатост за това, че другите хора могат да имат преживявания, различни от неговите собствени. Детето е омагьосано от външния облик, от реалността, но не в състояние да преработи и осмисли тази информация.
    » Много деца с аутизъм изглежда продължават да поддържат конкретен и буквален (почти фотографски) опит за света по време на целия своя живот.
    Когато общуваме с деца и подрастващи с аутизъм трябва да имаме предвид, че при тях:
    - е намалена/липсва способността да се осъзнава, че другите не мислят и чувстват по същия начин, както ние самите;
    - разбирането, че всеки човек притежава различна индивидуалност може да липсва;
    - е силно снижена/липсва способността да си представи, какво другия може да мисли или чувства;
    - е намалена способността за съпреживяване с другия, за изживяване на емпатия;
    От началото на осемнадесетия месец неаутистичното дете е способно да изгражда гъвкави ментални представи, т.е вече може да си представя свят, който е различен от това, което вижда – може да тълкува, да прави коментари и да дава свобода на въображението си за нови възможности. Детето може да предполага, как щом като се прибира към дома, татко му е останал там преди да излезнат на разходка с мама и щом мирише на печени чушки, то „Тати чушчици пече!“. Детето е навлязло в света на въображаемото – така, ако куклата й се е повредило крачето, то детето ще я заведе на лекар, ще я превърже и лекува и др.под.
    Говорим за представи, които са по-скоро вътрешни: съществува конкретен свят и имаме много въображаеми възможности да бъде променен този свят.
    Детето прави “вътрешна библиотека” на ежедневните рутинни дейности - т.нар. сценарии - вътрешни образи на добре познатите рутинни дейности. Така те формират вътрешни работни модели на това, което обикновено се проявява в определени ситуации – напр. приготвянето за сън, помощ за мама при чистене, дейностите около ползването на тоалета и т.н.
    » Децата с аутизъм ще имат проблеми при формирането на гъвкави сценарии през техния живот. Те проявяват тенденция да бъдат зависими от събитията, които се проявяват по един и същи начин всеки път.
    Много деца с аутизъм имат добра представа, какво е това разходка в близкия, любим парк. Те могат да опишат, какво има там, какво ще видят, пипнат, с какво ще играят. Пробвайте на дете с аутизъм, което е много привързано към неизменността да промените маршрута към този парк! Тогава настъпват драматични моменти.

    Детското разбиране за преднамереното поведение на другите хора
    Първите пет месеца от живота се характеризират от близки размени на емоционални сигнали между бебето и възрастния. През това време детето научава много за себе си посредством оглеждане чрез онези възрастни, с които детето е в близки отношения от раждането. Дете на възраст между девет и дванайсет месеца е способно да установява връзка с хора и предмети едновременно. По време на втората година детето придобива разбиране за това как хората действат преднамерено.
    Две годишните деца имат доста добра идея как хората действат, когато искат да получат определен обект и как се отразява на емоциите им това дали са достигнали целта или не.
    На около три годишна възраст детето осъзнава, че хората реагират различно един от друг и че имат различни цели и нужди. Три годишното дете доста често е много умело да усети от кого да поиска определени неща. От мама или от татко трябва да поискаш да ти купи сладолед?
    Четири годишното дете отива една стъпка по-далеч. То може да отложи молбата си към татко да му купи сладолед, докато мама излезе навън. Четири годишното дете е наясно с начина, по който хората действат според наличната им информация и че чрез скриването на определени факти, можеш да доставиш удоволствие, също както да мамиш и да манипулираш.
    » Аутистичното дете има огромни трудности при разбирането на това как хората действат преднамерено и как да отсява елементите от човешкото поведение, които ще му вършат на него работа и ще са носители на адекватна информация.
    Така децата с аутизъм често са оставени да се ръководят само от сензорните си възприятия. Често се оказват в ситуации, в които им е трудно да разбират и предсказват – залети са с чувства и впечатления, които са неспособни да анализират – или в които вниманието им е погълнато с детайли или сетивни впечатления, които изглеждат неуместни на повечето хора.
    Много деца с аутизъм са на много ранен етап на развитие в своята игра. Те имат нужда от подход, съобразен със собственото им ниво. Нужно е да се създаде структура и да се организира пространството за игра по начин, по който и двете да са възможни и привлекателни. Това изисква специално внимание към аспекти като онагледяване, имитация, отразяване, редуване и изразяване по конкретен и недвусмислен начин.
    Играта - начин да се правят сценарии за детските ежедневни рутинности,
    - да се обогатява детския опит;
    - да се обучава детето на „нещата от живота“;
    - да експериментира в безопасни условия;
    - да се разбират детските нужди и особеностите на детския свят;
    - да развиваме вече установен сценарий (например, че има повече от един вход за панаира) и в същото време да покажем уважение към нуждата на детето от разпознаване и повтаряне на познати последователности от действия.
    Някои характеристики на неаутистичната детска игра:
    · Детската игра не зависи от културната принадлеждност.
    · Детската игра е сама за себе си. Дейността е завършена в себе си и не е предназначена да доведе до нещо.
    · Играта подпомага детското социално разбиране: ролите и темите (сценариите), които се изиграват по време на играта, развиват детското прозрение за социалните правила и условности.
    · Играта произлиза от начина, по който детето възприема реалността.
    · Играта е творческа дейност, в която детето изразява и осъзнава по-добре себе си чрез взаимодействието със света около него.
    · Децата се оглеждат едно в друго по време на играта и следователно подсилват и развиват своите лични преживявания.
    · Играта е платформа за въображението и фантазията, където децата подправят реалността като се преструват, че дадено събитие наистина се е случило.
    · Играта осигурява на детето възможност да “отстъпи назад” и да погледне ситуацията отстрани: “Плюшеното мече има нужда от храна, точно както аз” или “Когато куклата съм аз, какво става, ако бута по-малкия си брат?”.
    · Играта е основана на доброволни действия и удоволствие. Детето играе по свое желание и проявява голямо внимание и вглъбеност по време на игра. Играта често е придружена с оживление, блеснали очи и други знаци на ентусиазъм и включеност.
    · Играта е уникалният начин на детето да изрази себе си.
    » Децата с аутизъм често използват обектите по ригиден и стереотипен начин.
    - Функционалната игра не се използва толкова често или толкова спонтанно както при неаутистичните деца.
    - Моделът на игра често е механичен, непритежаващ естествената тенденция да се изследва, с индивидуални дейности, които изглеждат изолирани от всякакъв контекст.
    - Играта “на ужким”, сюжетна или ролева се среща рядко и когато се появява, обикновено е доминирана от определени теми, свързани или със специални или със специфични интереси.
    » Затрудненията, които най-често срещат децата с аутизъм при игра:
    - Предпочитания към структурирана, опростена, позната игра;
    - Затруднения при промяна на иначе рутинни практики, при внасяне на новости, при изменения на вече установени правила;
    - Неспособност или намалена такава да участва в колективни игри;
    - Неразбиране на правилата на правилата на играта;
    - Желание да е винаги пръв;
    - Невъзможоност да изчаква ред;
    - Липса или редуцирана въображаема игра.

    Някои по-конкретни съвети за това, как полезно да играем с детето:
    Важно е да не забравяме, че основна цел е преживяването на взаимно удоволствие от контакта с детето през играта. Едва на второ място е стремежът за развитие чрез играта на социалните и инструменталните компетентности на детето.
    v Играчките трябва да са разпознаваеми и да са лесни за употреба.
    v Една или малък брой играчки за избор;
    v Играчките да са привлекателни, но не до степен детето да загуби интерес към други неща;
    v Преди изваждането на нови стимули се прибират предишните;
    v Често се налага да приготвите и контролирате детската среда, за да сте сигурни, че контакта ще бъде привлекателен и полезен за детето;
    v Темата и съдържанието на играта могат да бъдат постепенно развити, като се използва собствения наличен опит и интерес на детето;
    v Добре е да се започне от прости, познати събития или рутинности (сценарии), които ще провокират разпознаване и мотивация. Те са подходящи теми за игра. Например, “сутрешна рутинност” (когато куклата става, отива до банята, мие си зъбите), урок по готвене в училище, посещение на басейн, обед в любимо заведение за хренене, рожден ден, обаждане по телефона, посещение на забава.

    Как да разпознаем детето със синдром на Аспергер?
    1944г. Ханс Аспергер- австрийски психиатър, описва за първи път група деца, с черти сходни с тези при децата с аутизъм, но отличаващи се от тях по отношение високото ниво на езикови познания и липсата на умения за комуникация, на фона на желание за такава. Още тогава, той отчита, че по-често се среща при момчета, отколкото при момичета. При диагноза Синдром на Аспергер диагностицирането е трудно преди достигане на 2 годишна възраст.

    Основни характеристики:
    Реч
    - Не се отчита значимо изоставане в езиковото развитие, но качеството на речта се отличава с редица особености.
    - Трудности в овладяването на граматиката, при употреба на местоимения, в по- късна възраст разбиране на метафори, идиоми и др.
    - Особен изказ- официален, високопарен стил, с натрупване на думи, приложими в по- висока възраст.
    - Речникът на детето е богат, но то не разбира напр.играта на думи, скрит смисъл и др.под.
    - Случва се да повтаря стереотипно някоя дума или фраза.
    - Понякога може да измисля думи.

    Невербална комуникация
    - Често изражението на лицето е безлично, освен при силни емоции, като гняв или страдание.
    - Жестовете са понякога пресилени, непохватни и без връзка с думите, които съпровождат.
    - Детето не разбира добре изражението на лицето и жестовете на другите.
    - Интонацията е монотонна или прекалено натъртена. Често говори високо.
    Социално взаимодействие:
    Дефицитът в междуличностовата комуникация е най - очевидната характеристика на Синдрома на Аспергер.
    - Отсъства умение да се разбират и използват правилата за социално поведение.
    - Социалното им поведение е наивно, незряло и странно.
    - Те не предусещат интуитивно как да е приспособят към нуждите и личността на другия.
    - Някои от тях са много чувствителни към критиката и недоверчиви към останалите.
    - Липсва двустранност в контакта с другите.
    - Намален емоционален резонанс.
    - Несъответен модел на иницииране, отговор и поддържане на социални интеракции.
    Повтарящи се дейности и съпротива срещу промяната:
    Тези деца често обичат да гледат как предметите се въртят или движат, докато престанат. Склонни са да се привързват към особени предмети и са много нещастни, когато ги отдалечат от обичайните им места.
    Двигателна координация:
    Непохватни жестове и слаба координация. Поведението е странно. Повечето са несръчни в игрите, изискващи двигателни умения. Понякога им е трудно да пишат или рисуват.
    Таланти и интереси:
    Някои от тези деца може: - да притежават изключителни заложби.
    - Паметта им да е отлична.
    - Да се увличат.от астрономия, геология, разписание на автобуси, праисторически чудовища, като изключват всяка друга област.
    - Да научават всичко, което могат по своята любима тема и говорят изчерпателно за нея, независимо дали това интересува другите или не.
    - Да не разбират добре значението на това, което научават и се затрудняват в неговото практическо приложение.
    Понякога се изявяват отлично в игри, изискващи добра памет, напр. в шахмата.
    Сред тях има добри музиканти.
    Някои деца имат проблеми с усвояването на математиката, четенето или писането.
    Училищни преживявания:
    Изглеждат странни и ексцентрични на фона на останалите в класа.
    Неразбирането на социалните сигнали и липсата на усет, стават причина за често озоваване в ситуации на конфликт с връстниците, което формира негативен социален опит и ги прави плахи и неспокойни.
    Наричани са “професори” и не рядко са използвани от другите.
    С възрастта, в юношеството, те стават критични към собствените си затруднения и различие.

    Прогноза и кой може да помогне на децата със Синдром на Аспергер:
    При децата със СА прогнозата е относително добра. Повечето от тях успяват да завършат средно, често и висше образование, успяват да си намерят работа, опирайки се основно на своите заложби.
    От съществено значение за това са: - ранната диагностика; - индивидуалните характеристики на всяко отделно дете; - своевременната и продължителна работа със специалисти; -семейната среда; - възможностите за интеграция в училище; -подкрепата на държавата във вид на законодателни мерки и реални програми.
    Синдромът на Аспергер е разстройство на развитието и децата, които имат тази диагноза се раждат и остават такива до края на живота си. Тъй като той не е болест, не може да бъде излекуван. Терапевтичните дейности са насочени по - скоро към намаляване на особеностите, което от своя страна ограничаване напражението и повишаване на личностния комфорт на тези хора.

    Консервативният, изграден на основата на рутината, начин на живот е често предпочитан от тях. Професиите, към които се насочват, са свързани предимно с ограничени социални контакти и възможност за относително самостоятелна работа- програмисти и др.
    В последно време в световните психиатрични среди се коментира изключването на Синдром на Аспергер като нозологична единица.
    Образованието е много важно за децата със Синдром на Аспергер и те отиват с големи надежди в училище.
    Тони: “Лятото изпитвах силен глад за книги. Исках да чета, да чета и пак да чета. Не желаех да излизам при другите.”
    Децата със Синдром на Аспергер са истинско предизвикателство за учителя.
    Те живеят в нашия свят по свой собствен начин, неразбираем за околните.

    Всяко дете се отличава със своя индивидуалност.
    “Типичните” характеристики на тези разстройства също имат свой собствен облик при отделните деца.
    Няма точна, универсална, рецепта за подходящото отношение спрямо тях в детската градина, в клас и в ежедневието като цяло.
    Преди да предприемете, каквата и да е „възпитателна“ стретегия спрямо детето:
    Поискайте от родителите повече информация.
    Обсъдете със специалист /ако има такъв, който е диагностицирал детето или работи с него/;
    Обсъдете предварително с родителите, дали да бъдете по-настоятелни в изискванията към детето. Ако да, то по какъв начин да го правите.
    Трудно е при 25-30 деца в група да обърнете специално внимание на детето с аутизъм или Аспергер синдром. Посъветвайте родителите да поискат ресурсен учител за него /процедурите са известни на всички директорки на детски градини и училища/; Приобщете детето към друго, което е склонно да „партнира“ като го подканя към определени дейности, придружава в определени моменти, когато има нужда, помага при рутинни дейности;
    Подготвайте предварително детето за предстоящи събития. Разяснете му кратко и с прости думи, какво се очаква от него. Когато давате напътствия, указания, инструкции нека бъде до вас и вие сте убедени, че то ви чува и разбира /за това понякога може да помогне дори само хващането за ръчичка, клякането до него, осигуряване на визуален контакт с вас/;
    Добре би било на останалите деца да се обясни, че съответното аутистично дете ще има понякога нужда от тяхната помощ и подкрепа и вие ще похвалите и толерирате всеки, който проявява такова отношение. Това би било достатъчно, без да се използват определения като „болен“;
    Желателно е да превентирате ситуации, които могат да доведат до конфликти.
    Все пак, ако се стигне, следвайте общите правила – най-важно е да се реагира, колкото е възможно по-рано, преди да е ескалирало напрежението. Ако се е стигнало до по-сериозен конфликт – разделете каращите се деца, може и в отделни помещения, а ако е невъзможно, то в отделни ъгли на помещението. Не повишавайте тон, както и не използвайте много думи, а само такива, които ще упътят децата, какво да направят или не направят. На по-късен етап обяснете отново много кратко и ясно на аутистичното дете, каква е била ситуацията и каква е причината за конфликта. Посочете, какво се очаква в такива моменти – т.е. кое е правилното поведение;
    Какво би могло да ви помогне за в бъдеще: -- Следете за ситуации, обекти, предмети, коит могат да провокират поведенчески проблем. Опитайте се да разберет ЗАЩО това се случва. Опитва ли се детето да ви каже нещо, а вие не го разбирате и това води до увеличаване на напрежението у него. Опитва ли се детето да блокира определен стимул, който за него е твърде силен дразнител. Опитайте да имате по-нестандартен подход вземайки предвид, че самонараняванията, избухванията, неприемливото поведение може да се породени от скука, да са плод на недостатъчна или прекомерна стимулация, да са прояви на вътрешно-биологични причини, да са израз на физически дискомфорт, за който детето не е в състояние да ви съобщи, да са израз на незряла формана общуване, да са провокирани от други фактори на средата – поява на непознати възрастни, непознати деца, дразнене от страна на връстници и т.н.
    Добре би било да избягвате този стил на противопоставяне, който провокира негативни реакции. Уверете се, че на детето му е известен приемлив начин за реагиране преди да изисквате от него такъв. Следете в ситуациите да има структура, предвидимост, яснота. Освободете се от неприятните за детето стимули. Проверете, дали има достатъчен брой позитивни външни стимули за алтернативно поведение, което искате да окуражите. Подгответе се с възможности за отвличане на вниманието към разтоварващи стимули – напр. като знаете, какви са неговите интереси, предпочитания, любими играчки, игри или какво го кара да се смее, какво го успокоява;
    В този смисъл е добре сутрин приемайки детето от родителите да сте наясно, как е то, има ли някаква промяна в поведението му, спокойно ли е и т.н. Потърсете информация от родителите за това как те се справят с определени трудни ситуации, от какво се разстройва детето, от какво се плаши, има ли склонност да се отдалечава нерегламентирано от обгрижващия, да извършва опасни и застрашаващи го действия, може ли да сменя дейностите и бързо да преминава от една в друга.
    Когато има неясна ситуация, в която детето е тревожно или то е с поведение, което е несъответно пробвайте първо да го попитате, какво желае като му дадете възможност да отговори с думи или по начин, който му е достъпен. Не забравяйте, че тази информация следва да я преосмислите през познанието, което имате за детето и за неговите особености.

    Все пак най-добрата стратегия е онази, при която всички - родители, учители, терапевти работят и се подпомагат взаимно.

    Препоръките към учителите и работещите с деца с аутистични особености са изведени на базата на общите характеристики на разстройствата:
    Стремеж към неизменност
    осигурете предвидима и безопасна околна среда
    ограничте промените в нея
    изгответе заедно с родителите и останалите специалисти седмичен график
    информирайте детето предварително за изменения в него
    избягвайте изненадите
    ! В основата на стремежа за неизменност нерядко стои страхът от неизвестното. Имайте това винаги предвид, когато въвеждате дете с аутизъм или Аспергер синдром в нова ситуация.
    Трудности в инициирането, отговорът и поддържането на социални интеракции:
    Намалете риска от ситуации, в които детето ще стане обект на подигравки и насмешки. Опитът показва, че работата с връстниците и информирането на децата по подходящ начин, води до подобряване на шансовете за интеграция.
    Използвайте и поощрете силните страни на детето.

    Прилагайте съвети и поведенчески модели, предложени от специалист. Така ще помогнете за тяхното генерализиране.
    При проява на неволно оскърбяване или липса на адекватен емоционален отговор, обяснете на детето, какво е провокирало неговото отношение у другите и му подайте съответен модел.Ако имате възможност го отиграйте съвместно предварително.
    Благодарение на високия интелект, тези деца могат да придобиват социални умения, въпреки липсата на социален инстинкт, интуиция и ограничен емоционален резонанс.
    Прикрепете детето със СА към някое по- милосърдно дете, което би могло да му бъде помощник, както в час, така и в междучасието.
    При проява на самоизолация, окуражете смесването на детето с останалите ученици. Включвайте го съзнателно в разговор или в игра, постижима за него.

    Ограничен кръг от интереси:
    Ограничавйте упоритото и настойчиво занимание или дискутиране върху изолираните му интереси- напр. чрез посочване на определено време през деня, когато детето ще има възможност да извършва това.
    Използвайте избирателно положителна подкрепа и стимулиране. Децата със СА и аутизъм са често чувствителни към комплименти и похвали.
    Предварително въведете в индивидуален контекст, изискванията за работа в клас, като изрично акцентирайте за правилата и границите там. Не забравяйте, че това е дете с проблем и очакванията Ви следва да са съобразени с неговите възможности.
    Включете интересите им в своята работа и ги обвържте с онова, с което ги занимавате.

    Проблеми с вниманието:
    Разделяйте инструкциите и задачите на малки порции, които подавате поетапно.
    Изисквайте обратна връзка.
    Използвайте поощрения за довършената работа.
    Изработете си негласен сигнал, с който напомняте на детето, че трябва да работи.
    Тук са приложими и всички съвети за работа с деца с дефицит на вниманието и хиперактивност.
    Намалете натоварването.


    Психомотрен дефицит:
    Допълнителна работа за стимулиране на двигателната активност. Не са достатъчни часовете по физическо възпитание, а е необходима външна подкрепа.
    Избягвайте включване на детето в състезателни игри от физически характер.
    Екипната работа е сериозен проблем, но сформирането на малки групи от не повече от 3 деца, са препоръчителени.
    Използвайте рамки, които ясно да ограничават мястото за рисуване, моделиране, писане. Приложими са контури, водещите точки и прерисуването.
    При задачи, изискващи участие на фината моторика, увеличете предвиденото време.
    При необходимост и липса на други алтернативи използвайти компютарът.

    Академични затруднения:
    Изгответе индивидуална програма. Започвайте и завършвайте винаги със задание, гарантиращо успеха на детето.
    Уверете се, че детето наистина разбира казаното от него, а не просто цитира с точност.
    Използвайте паметовите им възможности.
    Разяснявайте абстрактното съдържание и избягвайте инструкции и послания с такова.
    Обяснявайте и коментирайте пред тях и с тях поведението и чувствата на героите и поуките, които могат да се направят.
    Изисквайте постижения от децата.
    Поставете ясно начало и край на заниманието.
    В случай,че занятието се състои от няколко етапа по изпълнението му, то подкрепете детето след всяко едно изпълнение. Понякога само кимане с глава или одобрителен поглед вършат добра работа.

    Слайд 24: Емоционална лабилност:
    Наблюдавайте детето и се опитайте да предвиждате неговите реакции. Така ще избегнете сблъсъка с избухването му.
    Задавайте адекватни модели за справяне. Допитайте се до специалистите, работещи се детето, за да ви препоръчат такива.
    Включете детето активно в преодоляването на евентуалната криза, като напишете заедно с него приемливото поведение и стъпките за постигането му. Включете ритуалите, които го успокояват.
    Не се доверявайте на самопреценката на детето за това, как се чувства то. Помнете, че намалената рецептивност спрямо чувствата и емоциите на другите, е в сила и спрямо него самото.
    При невъзможност за овладяване на детето, изисквайте подкрепа от специалист или колега, с когото предварително е договорено това и изведете детето в отделно помещение.
    При възможност за допълнително подпомагане в училищен план, съдействайте на детето.


    Нека не забравяме, че децата с аутизъм са със същата нужда от ласки, нежност, топлина и внимание, както всяко друго дете. Фактът, че често остават неразбрани означава единствено, че не сме намерили верния път към тях.










    Общи характеристики на ранното развитие
    Тук са обобщени някои от характеристиките на ранното развитие, които са важни за играта, комуникацията и социалното взаимодействие.
    0 месеца
    Вродени реакции и модели на внимание.
    Сензитивност и рефлексни движения.
    2 месеца
    Активността не се определя само от вродени модели на реакция.
    Ясно разграничаване между поведение свързано с вещи и хора.
    Качествен очен контакт
    Социална усмивка
    6 месеца
    Внимание към реакциите на другите хора.
    Протяга ръце и очаква да бъде вдигнато.
    Повтаря действия и подражава на други хора.
    Осъществява прости игрови ритуали с едно нещо в даден момент.
    Гледа собственото изображение (в огледало).
    9 месеца
    Взаимно и споделено внимание.
    Активно внимание във връзка с заобикалящата среда.
    Смее се срещу или си играе със собственото изображение (в огледалото).
    Постоянство на обектите – помни неща, които не са пред погледа му.
    Комбинирани игрови ритуали с повече неща по едно и също време.
    13 месеца
    Комбинираната игра се развива в функционална игра.
    Може да играе яздене на кон на коляното на възрастен и т.н. (сценарий и очакване).
    Подава неща при насърчение – дава и взима, когато играе игри със смяна на ред.
    Знае собственото си име.
    18 месеца
    Използва игра “на ужким”, като да се преструва, че куклата е жива.
    Развива малки игрови теми, основани на ежедневните рутинни действия (сценарии).
    Играе по паралелен начин заедно с другите деца.
    Показва, предлага и взима играчки.
    24 месеца
    Куклата е пасивният получател на детските грижи и действията са познати на детето от неговото собствено ежедневие (смяна на пелени, слагане в леглото, нахранване и т.н.).
    36 месеца
    На куклата постепенно се приписват собствени нужди (напр. иска кола, вместо мляко).
    Разбира, че различните хора имат различни нужди.
    48 месеца
    Действителна ролева игра, където различните кукли имат различни роли и самоличности – играта има вътрешен драматизъм.
    Играта отразява способността на детето да създава мисловни представи (“теория на ума”).

    Ранно развитие - подробно представяне в три от най-важните сфери на развитие за децата

    Възраст Моторно и сензорно поведение Адаптивно поведение Личностно и социално поведение
    0-4 седм. - рефлекс ръка- уста, хватателен рефлекс, смукателен рефлекс, рефлекс на Моро, сукателен рефлекс, рефлекс на Бабински
    - различаване на звуци, ориентация по гласа, вкус за сладко и кисело.
    - следене с поглед
    - фиксиране с поглед на предмети
    - първи опити за лазене
    - обръща главата в наклонено положение.
    - поведение, свързано с очакване началото на кърмене, възникващо на 4 ден
    - реагира на звук от дрънкалка
    - периодично наблюдава за движещи се обекти.
    - реагира на лицето и гласа на майката
    - самопроизволна усмивка
    - независима игра(до 2 години)
    - преустановява плача в ръцете на възрастен
    - неизразително лице
    4 седм. - доминира поза, свързана с тонически шиен рефлекс
    - свиване на ръцете в юмрук
    - способност да удържа главата си вертикално за няколко секунди
    - зрителна фиксация, стереоскопично зрение(12 седмица).
    - проследява движещи се предмети в близост до средата на тяхната траектория
    - не проявява интерес и хвърля попадналите му в ръце предмети.
    - познава лица
    - реагира на реч
    - усмихва се предимно на майката
    4 месец - доминират симетричните пози
    - удържа главата в равновесие
    - повдига глава на 90 градуса от държащата го ръка
    - зрителна акомодация
    - може да проследява бавно движещи се предмети
    - ръката се повдига към висящ предмет.
    - спонтанна(екзогенна) усмивка като реакция на общуване
    - реагира на необичайни ситуации
    7 месец - седи устойчиво, наклонява се напред, придържайки се с ръце
    - активно подскача в изправено положение.
    - протяга ръка и взима играчка
    - удря с дрънкалката
    - подава играчки
    - слага си палеца на крака в устата
    - забелязва отражението в огледалото
    - подражава на движенията на майката
    10 месец - самостоятелно седи, с добра координация
    - пълзи само
    - става и седи без опора
    - сочи с показалец.
    - избира от два предмета
    - рисува драскулки
    - проявява тревога при раздяла с майката
    - участва в социални игри като криеница
    - може само да яде и да държи бисквити, държи в ръка шише
    13 месец - ходи държано за ръка
    - може да стои само
    - търси новости - помага при обличане
    - произнася отделни думи(околло 10 думи)
    15 месец - учи се да ходи само
    - катери по стъпала
    - изразява свои желания гласно или с жестове
    - хвърля предмети по време на игра или отказ
    18 месец - координирана походка, редки падания
    - със сила рита топка, изкачва стълба, държано за ръка
    - строи кула от 3 или 4 кубчета
    - прави произволни рисунки и повтаря по щрихи.
    - проявява стремеж към самостоятелно хранене
    - дърпа играчки на връвчица
    - носи и прегръща любими играчки
    - с незначителни пропуски имитира някои модели на поведение
    2 год. - може да бяга, не пада
    - рита с крак голяма топка
    - само се качва и слиза по стълба
    - усъвършенства навици за изпълнение на точни движения.
    - строи кула от 6-7 кубчета
    - подрежда кубчетата в редица имитираща влак
    - повтаря вертикални и кръгови линии
    - появяват се елементи на нестандартно поведение.
    - облича връхна дреха
    - имитира сцени от семейството
    - асоциира себе си със собственото име
    - отказва на майката
    - тревогата, свързана с раздялата започва да отслабва
    - паралелна игра (играе заедно с другите деца, но не взаимодейства с тях)
    - синхронизиране на проявите на обич и протест
    3 год. - кара триколка
    - скача по стълби надолу
    - сменя крак след крак като слиза по стълбите
    - строи кула от 9- 10 кубчета
    - строи мост от 3 кубчета
    - копира кръг и кръст
    - обува си ботушите
    - откопчава копче
    - самостоятелно се справя с храненето
    - разбира, че е необходимо да изчака своя ред
    4 год. - слиза по стълбите през едно стъпало
    - стои на един крак 4-8 секунди
    - копира кръст, повтаря 4 цифри
    - отброява 3 предмета
    - мие и подсушава лицето си
    - почиства зъбите си
    - асоциативна и ли обща игра(играе заедно с другите деца)
    5 год. - подскача, сменяйки крак
    - сфинктерен контрол
    - усъвършенства навици за точни движения
    - копира квадрат
    - рисува човек с глава, тяло и крайници
    - точно отброява 10 обекта
    - облича се и се саблича самостоятелно
    - може да напише няколко букви
    - играе в спортни, състезателни игри
    6 год. - кара колело - пише името си, копира триъгълник