• С подкрепата на

  • Родителите за нас RSS Новини


    Здравейте! Ние сме майката и таткото на Момчи – на 5 години. Нашият път е дълъг и трънлив, както на повечето родители, чиито деца имат проблем, но ние ще разкажем историята си, защото се надяваме да спестим на много деца – нещо изключително ценно – това е ВРЕМЕТО. . .

    Момчил се роди през август на 2005 година. Дълго чакахме неговото появяване – той прескочи термина с девет дни и лекарите прецениха, че трябва да индуцират раждането му. Роди се голямо и хубаво бебе... Затова му дадохме име на войвода. Още преди да навърши годинка, имахме сигнали, които говореха за проблем, но тези сигнали бяха в рамките на нормата според педиатрите. ...

    Синът ми се казва Деян и е на 3 год. и 8 месеца. Аз и съпругът ми забелязахме, че Деян е „по-различен”, когато наближаваше втората си годинка.Той много рядко се обръщаше на името си, не можех да му задържа вниманието върху книжки или играчки. Имаше други интереси-редеше дезодоранти,кутийки, кремове в една редица на масата и ги наблюдаваше, отваряше и затваряше шкафове, гардероби, врати до безкрай. Можеше да се занимава с това с часове и трудно го откъсвахме от тези занимания.Деян не можеше да говори. Всичко искаше и постигаше с мрънкане, дори не сочеше. Беше много трудно да разгадавам всичките му прищевки и ако не успеех, той започваше да нервничи и да плаче. Не приемаше отказ.
    ...

    Детето ми се казва Алегзандър и е с диагноза аутизъм – средна до тежка степен. След година отричане на очевидното и обикаляне по доктори стигнах до поредната диагноза – Генерализирано разстройство на развитието – аутистично разстройство.
    Заги (така го наричаме) е склонен към силна самоагресия, което прави работата с него още по-трудна, дори често невъзможна. Когато чух за този център, бях решена да опитам. Знаех, че до 2 – 3 месеца ще разбера дали има резултат. Преместихме се в София, заради център „Тацитус”. ...

    Център Тацитус се оказа нашият спасителен пристан в бурята, мястото където намерихме надежда, вяра, любов и прекрасни хора и професионалисти, отдадени на децата и на работата си. С тяхна помощ намерихме сили да се изправим и да поемем уверено напред. В тяхно лице намерихме учители, приятели и съмишленици. Благодарение на техния всеотдаен труд чухме думичките “Мама, Тати, Обичам” и непрекъснато покоряваме нови и нови върхове. Няма думи, които да изразят безкрайната ни признателност към Мина Ламбовски и към прекрасния екип от млади, позитивни и ентусиазирани хора, които помогнат на нашите деца и ги обграждат с толкова любов и грижи. ...

    Здравейте,
    това е историята на нашето семейство. Ние сме Ивайло и Валентина Христови, родители на дете с аутизъм. Пишем това писмо, за да разкажем за нашия син, за болката, за отчаянието, а също така за нашия път да се справим с проблемите си и за нашата надежда.
    Михаил се роди на 07.11. 2006 г. Беше едно прекрасно бебе, което спеше през цялата нощ. Тъй като Михаил беше нашият първороден син, ние с трепет и вълнение следяхме неговото развитиe. Първото му зъбче се появи на пет месеца. На три месеца за пръв път се обърна от корем по гръб, на пет месеца седеше стабилно, на седем пълзеше, а на тринадесет месеца ходеше вече добре. Съвсем нормално развиващо се бебе, което обожаваше да се разхожда в количката си. На шест месеца го заведохме на детско парти. Беше повече от прекрасен, усмихваше се, радваше се на тортата, на децата, на песните и кукленото представление.
    ...